Авторски текстове (ЛФ)

Марин Бодаков: Още север

Публикувано от на май 15, 2015 в 10:01 am.


Буквите сменят уморените си коне,
на пазара думите оживено продават дървесина и восък,
снажните изречения строят стотици кораби…
Тепърва войната ще обърне църквите на конюшни,
тепърва гробищните камбани ще изкупят всичката дървесина и восъка,
тепърва телата ще изгубят южните си колонии,
толкова щедри, колкото примитивни.


Тъкмо се срастнем с перуките на примирението,
тъкмо се хванем в хиперболата, според която
приятелите са просто колеги по участ
и екскурзията под сцената отдавна е станала месторабота,
тъкмо забравим, че в шивалнята на този помпозен театър
напръстникът на небето е изгубен завинаги, тъкмо… –
и празникът страшно се срути над нас,
пренаселен, внезапно ни срути.
Не, недей да говориш за думите, а да мислиш за друго.


Марин Бодаков



  Марин Бодаков в „Кръстопът“.
  Марин Бодаков в DICTUM.

Коментарите са заключени.