***
Понякога не е нужно да си дърво,
за да нямаш корени –
така казва Пиер, който не знае откъде идва:
майка му го е взела от една циганка в Италия,
с която не си приличали по очите.
Просто присядаш до бреговете на Шелда
и си мислиш, че ако тази река пресъхне
няма да ти липсва, защото никога не е текла през теб.
На тръгване това, което вземаш със себе си
е само бутилка ракия, сувенир от едно лято в Сърбия.
Тръгваш си като езичник,
който иска да преброди пантеона на Балканите,
да напълни джобовете си с чужда пръст
от всички села, в които нощува,
да легне в нея като в полудом,
да краде вишни от напуснатите босненски дворове
и на сутринта да си спомни,
че те са последната причина за червено…
юли 22nd, 2015 at 10:30
[…] *** (Понякога не е нужно…) […]