парният влак обикаля Витоша,
билото се забулва,
чувам свирката на локомотива –
детството;
в паралелен свят
мама и татко – млади и усмихнати
хванати за ръка отиват на опера
покрити с траурен венец;
в друга стая
ти пиеш малка ракия
със салата домати с босилек;
в северното полукълбо
синът ми с много широка усмивка
приспива децата си;
ноември е
аз отварям първия буркан с туршия, солена е
повече отколкото сладка,
казва Алекс
за душата ми.
а аз продължавам
да катеря планината в мъгла –
колко ще продължи пътят?
любовта ли? –
две малки облачета
само преди минута плуваха.
сигурността е, мисля си
и чертая окръжност във въздуха.
свободата, казвам,
и облизвам с език думите…
Илеана Стоянова в „Кръстопът“.
