Аксиния Михайлова: Белият кораб

Публикувано от на март 3, 2009 в 12:01 am.

Приятелите, с които пиехме чай на верандата
и очаквахме големия кораб,
отглеждаха по една птица в очите си,
хранеха я с поетически прегръдки
и стискаха мечти в джобовете;
така неусетно навлязохме в последния двор
на лятото,
заякнаха крилата на птиците
и приятелите се запиляха някъде;
сега съм сама с трима новодошли,
говорим за важни неща
като неочаквано ниските температури
за този сезон на Балканите,
за това, че свободата става все по-неразбираема,
купчина картички в чекмеджето
и една избеляла снимка:
6 октомври, пълнолуние,
разхождаме се по улиците на Algarve,
океанът не търпи неприсъствие,
пияници по тротоарите,
момчето прибира последните столове,
този шал от витрината
толкова би ти подхождал,
но ти не обичаш шалове,
няма значение, казваш ми,
светът е прекрасен не защото е различен,
а защото постоянно отключва спомени,
непостижими като товарния влак на моста
и огромната луна в празния вагон,
няма значение, пишеш ми,
никой не би разпознал Брьотон в това предградие,
и разбирам, макар и да траят по-дълго
от прегръдките на плътта, поетическите
прегръдки не закрилят изгубването ни
в нищетата на света.



Аксиния Михайлова

      Аксиния Михайлова е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на няколко поетични книги: „Тревите на съня“ (стихотворения, С. 1994 г., изд. “Български писател”), „Луна в празен вагон“ (стихотворения, С. 2004 г., ФБЛ кол.“Аквариум Средиземноморие“), “Три сезона” (кратки форми, билингва, бълг./фр., С. 2005 г., изд. ЛЦР), Krotenie/Domptage (Edicia Viachlasne LIC, Bratislava 2006 г.), „Най-ниската част на небето“ (С. 2008 г., ФБЛ, кол. „На острова на блажените“), „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.). Нейни стихове са печатани в почти всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Канада, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.
      Участва в основаването на първото частно литературно списание “Ах, Мария”, член на редколегията му.
      Съставител и преводач на “Антология на съвременната литовската поезия”, (ФБЛ,2007), “Антология на съвременната латвийска поезия” (ФБЛ, 2008), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза. Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др.
      През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение “Cap à l’Est” в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от средна и източна Европа и става представител на движението за България.
      Аксиния Михайлова е част от френско-българския екип, подготвил антология на франкофонското хайку “Сенки и светлини” билингва, бълг/фр, както и преводач на текстовете на български език.( Сенки и светлини/ Ombres et Lumières. С., ЛЦР, 2003).
      В сътрудничество с Даниел Пи подготвя френските версии в триезичната антология на българското хайку “Огледала”. (Огледала / Mirrors/ Miroirs С., ЛЦР, 2005).
      Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми. Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация. Живее и работи в София.
      През 2014 г. едно от най-престижните издателства в света – „Галимар“ – издаде в своята „Бяла колекция“ (с тази колекция и оформление през 1911 г. издателствата публикува първите си книги – на Пол Клодел, Андре Жид и Сен-Джон Перс), книгата на Аксиния Михайлова „Небе за изгубване”. През март 2015 г. „Жанет 45“ издаде „Смяна на огледалата”, удостоена с първа награда в конкурса за Национална Награда за поезия „Иван Николов“ за 2015 година.

Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.

Аксиния Михайлова в DICTUM.

15 коментара за “Аксиния Михайлова: Белият кораб”