***
пиша
там, където думата е отсъствие,
устата на гроба
води директно в корема на нищото.
пиша
там, където езикът е погребение,
където ритуалът на синтаксиса
пропада в яма,
която води директно към глада на битието,
към нищото.
пиша
там, където личните местоимения са сеч,
където всички жени умират в теб,
всички деца умират в тях
и всички умират в мен.
пиша
там, където да пишеш е да пиеш отрова
и смъртта
е песен,
чиято музика прави битието възможно.
Превод (със съгласието на автора – по американското издание на книгата му „Да стоиш на земята“): Людмила Миндова.
Мухсин Имади (Иран, роден през 1976 г.) е поет и преводач. Един от активните участници в Зеленото движение, заради несъгласие с режима напуска Иран след изборите през 2009 г. и в момента е гост в Casa de Refugio в Мексико сити.
Публикувал е редица книги в Иран, както и в Испания и Мексико. Основател и редактор е на множество ирански уеб-сайтове, сред които „The house of world poets“ и „Persian anthology of world poetry“. Превежда от и на английски, испански и фарси. Със съгласието на автора преводите, публикувани в „Кръстопът“, са направени по американското издание на книгата му „Да стоиш на земята“ (преводът на английски е на Лин Кофин).
юли 23rd, 2015 at 9:39
[…] Мухсин Имади в […]
юли 24th, 2015 at 1:37
[…] *** (пиша…) […]