***
Има денонощия, в които
всичките мухи са толкова огромни
(а защо са толкова огромни,
това е друг въпрос.
Без отговор).
Аз някога си мислeх, вярвах даже,
че Господ е в насекомите най-вече,
днес подритвах тлъстото му тяло,
несмутим жумеше той.
Има деноношия, в които
всичките чаршафи се изтъркват
и тяхната уморена материя,
от неспирното докосване със нас
(студените тела са груби),
разкъсва се от мъка.
Аз вярвам че Господ е в звука,
когато чаршафите се късат.
Има деноношия, в които
едно единствено движение
се повтавя непрекъснато.
Една единствена поява,
една единствена проява.
Господ ни натяква, гали,
че е вечен.
водата тече огънят гори ръцете работят.
И ти гледаш,
лишен от правото на липса,
един и същ с мухите и чаршафите.
Калина Стоянова в в „Кръстопът”.
