Екатерина Григорова и Иван Ланджев са лауреатите на вторите издания на Националните литературни награди „Биньо Иванов“ и „Памет“

Публикувано от на юни 21, 2015 в 11:59 pm.


  По време на събитието „Слънцестоене“-3, журитата на Националните литературни награди „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)“ и „Памет“, в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев (те бяха в състав – Екатерина Йосифова, Марин Бодаков, Михаил Неделчев и Пламен Антов, за „Биньо Иванов“; и Валентин Дишев, Иво Рафаилов и Палми Ранчев – за „Памет“), обявиха своя избор сред номинираните книги, издадени през 2014 г., да удостоят с наградата „Биньо Иванов“ „Дъска по мокрия Пясък“ („Ерго“) и нейния автор Екатерина Григорова, а с наградата „Памет“ – „Ние според мансардата“ („Жанет-45″) и нейния автор Иван Ланджев (за думите, произнесени при награждаването, както и стиховете, прочетени от млади автори, за всичко, което е „Слънцестоене“, чуйте аудиозаписа в DICTUM).
  Предлагаме ви думи на лауреатите на двете награди…


Екатерина Григорова:

  Щастлива съм за тази награда, но има и нещо друго, което бих искала да споделя.

  За мене е изключителна чест да се окажа свързана чрез нея с поета, който осъществи квантов скок в съвременната ни поезия. Мисля си, че в това отношение Биньо вдигна не летвата, ами земята, с която полетяха безшумно къщи и река, сламки и влажни прашинки, обърнати дрешки и счупени рамки на прозорци – до невъзможната правилност на „другата трева“, където всичко си стъпва на мястото. (Дали и поетът – накрая?) Ако ме питат отново за приноса на Биньо Иванов, ще повторя онова, което казах отчасти вчера, а то е артикулирано и от други, макар по различен начин. Ще кажа, че Биньо Иванов ни даде мащаба за постижимото радикализиране на поетическия език (нали за това говори формулировката на наградата!). Как го направи ли? По скромното ми мнение – като отвръщаше на общия ужас с ужасяващото, каквото е красотата. Прост трик, но за него се иска радикален автентизъм. А той го имаше. И ако трябва да изведа признанието докрай, защото такъв е моментът – нещо мъничко от това естествено доверие в ината (да нормализираш свободата на поезията) винаги ме е карало да се идентифицирам с поета, към когото изпитвам много повече от верен респект. Думата за това не я споменавам, за да се изпълнят с нея всичките форми.

  Благодаря още веднъж на Уважаемото жури и на всички, които споделиха посланията на празника.

  Честито на Иван Ланджев за Паметната му година 2015, и на отличените с номиниции Владислав Христов, Албена Тодорова, Стефан Иванов, Керана Ангелова, Стойчо Младенов, Александър Байтошев, Ивайло Добрев, Людмила Миндова и Златозар Петров…


Иван Ланджев:

  Ако беше възможно да избирам каква награда да получа, щях да предпочета именно такава – на името на Георги Рупчев (не бих имал против и на Биньо Иванов, разбира се). И такава, в чиято основа стои понятието за памет. Прочее, писането не е ли точно това – пожелание за памет? Опит да надхитрим времето, да поостанем по-дълго?

  В литературата изобщо миналото е по-важно от бъдещето и не се сещам за по-голяма ценност от паметта. И има няколко имена в българската поезия, такива от недалечното минало, които не успях да видя на живо, но са изключително важни за формирането на моите представи и критерии: относно това що е добрата поезия, какво я отличава и т.н. Константин Павлов, Иван Методиев, Биньо Иванов, Георги Рупчев. Общуването с тези хора през написаното от тях дава повече от общуването с мнозинството живи автори.

  Благодарен съм за общуването си с Георги Рупчев – за музиката и дълбочината в стиховете му, за висотата и естетиката на неговата дистанция. Все повече се убеждавам, че усетът за пазене на вярната дистанция е нещо ключово, много важно в поезията. Може би дори по-важно отколкото в бокса. Необходимо е да бъдеш достатъчно сам, ако се занимаваш с това.

  Има награди, които не би трябвало да дават особени поводи за гордост на победителя. Има дори такива, които след време оставят срамно петно в биографията на лауреата. Не съм печелил и не бих искал да печеля такива награди, радвам се, че тази не е една от тях. Напротив – винаги ще се чувствам горд с нея.

  Освен да изслушате пълен аудиозапис от събитието чрез хиперлинка в началото на тази публикация, можете да изгледате и пълния документален видеозапис от излъчването на живо в канала на ArsMedia в YouTube, като в близките дни ще ви предоставим и по-качествен запис…

4 коментара за “Екатерина Григорова и Иван Ланджев са лауреатите на вторите издания на Националните литературни награди „Биньо Иванов“ и „Памет“”