* * *
само допреди час утринната мъгла
не предвещаваше такава яснота, тъй огромно небе
и прилив на риби в затоплените води на езерото;
радост, когато дивите патици, издигнати в полет,
оставят ясна следа върху набръчканата повърхност
на августовския ден,
дълго теглейки подир себе си погледа,
все по-спокоен.
Напълват се кошовете на ръждивите градини,
изсипват се класовете.
И замираш чист, странно невинен:
заоблените хълмове се възправят в разкош от сияния,
в тревите ниско се стеле смъртта.
Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.
юли 24th, 2015 at 1:37
[…] *** (Само допреди час…) Мария П. Василева: […]