***
когато затвориш очи,
кошмарите ми се събуждат,
пантера обикаля селото,
зли духове се целят с камъни.
всяка нощ ме гледаш така, сякаш съм убил диктатор,
сякаш съм издирван престъпник.
понякога отваряш очи
и ме виждаш като в отпуск от затвора
или пък като излязъл от гроба.
но моят кошмар е в свои води,
пантерата е мое зрение,
а злите духове са скрити в джоба ми.
навън вали и ти гледаш към мен.
не е ясно защо кошмарите ми се блъскат във вратата с цвилене,
пантерата дере очите ми и аз плача,
пъхвам ръка в джоба си, но злите духове ги няма.
изваждам металния студ на револвера
и стрелям в дъжда,
завесата на деня пада.
натискаш глава в ръцете си и сърцето ти бие учестено,
непознати изваждат вратата от касата и ме вземат с тях,
влачат ме по стълби, по мокър асфалт, по вестници.
някъде по средата на думите
команда – огън! – изгаря хартията.
навън вали и ти гледаш към мен.
както обикновено, аз излизам от гроба.
Превод (със съгласието на автора – по американското издание на книгата му „Да стоиш на земята“): Людмила Миндова.
