Мария Липискова: Къпещите се

Публикувано от Валентин Дишев на март 4, 2009 в 12:01 am.

      Стъкло не съществува в тълкуване на сънищата. И затова можем да го сложим в широко отворените си очи. Шумът от апарата се чува: 1936. Лента с няколко къдъра толкова забавени, че застиват: три жени, жълто. Кожата от жълтото (което е време) е протрило части около глезените, слабините, устата. А острата светлина е изрязала телата им, ослепила ги е: една от жените е с вдигнати ръце. Около тях водата е бялото, където наполовина изчезва едно от женските тела. Косите им са черни и къси като неприбрани, пръснати предмети. Стъклото не съществува в тълкуването на сънищата.

      И затова можем да го сложим в широко отворените си очи.


Мария Липискова в LiterNet
Мария Липискова в “Словото”

Мария Липискова

      Мария Липискова е родена на 25. 11. 1972 г. в град Тетевен. Завършила е “Българска филология” в ШУ “Епископ Константин Преславски”. Публикува литературна критика и поезия в “КапиталLight”, “Сега”, “Стършел”, “Литературен форум”, “Литературен вестник”. Нееднократно е награждавана в национални конкурси за поезия и оперативна литературна критика. Публикува част от литературните архиви на проф. Боян Пенев и Пенчо Славейков. Има издадена една книга - стихосбирката „По следите на Мадлен“ (2007).





Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Живка Балтаджиева: Край…
  2. Мария Гюрова: Премълчаване
  3. Владислав Христов: Пан
  4. Мария Липискова: Ритъм, Story: клетка № 2*
  5. Ина Иванова: Прости правила за препрочитане на писмо*

6 Коментара за “Мария Липискова: Къпещите се”

Публикувай коментар