Мария Липискова: Къпещите се

Публикувано от на март 4, 2009 в 12:01 am.

      Стъкло не съществува в тълкуване на сънищата. И затова можем да го сложим в широко отворените си очи. Шумът от апарата се чува: 1936. Лента с няколко къдъра толкова забавени, че застиват: три жени, жълто. Кожата от жълтото (което е време) е протрило части около глезените, слабините, устата. А острата светлина е изрязала телата им, ослепила ги е: една от жените е с вдигнати ръце. Около тях водата е бялото, където наполовина изчезва едно от женските тела. Косите им са черни и къси като неприбрани, пръснати предмети. Стъклото не съществува в тълкуването на сънищата.

      И затова можем да го сложим в широко отворените си очи.



Мария Липискова

      Мария Липискова е родена на 25. 11. 1972 г. в град Тетевен. Завършила е магистратура «Българска филология» в Шуменски Университет „Епископ Константин Преславски“ и магистратура „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
  Превежда от руски: Михаил Ямполски, Борис Дубин, Михаил Епщейн; поезията на Йосиф Бродски, Леонид Шваб, Олег Юриев, Павел Арсениев, Глеб Шулпяков, Полина Барскова, Анна Глазова.
  Публикува поезия, проза, преводи и литературна критика в издания в България и чужбина.
  Притежава множество награди от национални конкурси за поезия и оперативна критика.

  Издадени книги с поезия: «По следите на мадлен» (Кала, 2007, Варна), «не-снимане» (Литературен вестник, 2013, София), „Хирошима моя”, (Същности, 2017, София)
  Книгата й «не-снимане» е номинирана за националната наградата за поезия «Иван Николов», 2014.
  Поезията и прозата й са преведени на хърватски, румънски , испански, немски, английски (Kado, Review of Euro-Asiatic Poetry , Off the Coast, Maine’s International Poetry Journal, Vagabond, Multilingual Journal, UC Berkeley’s student-run multilingual literary journal , Penmen Review, Southern New Hampshire University online journal for creative writers, Penwood Review).

12 коментара за “Мария Липискова: Къпещите се”