Авторски текстове (ЛФ)

Георги Милев: Когато

Публикувано от на юли 6, 2015 в 9:45 am.


когато няма Бог
дните се свличат в ниското
обрастват като пътища без изход
уеднаквяват се с безръбата представа
за липса на очакване във понеделник

дните са небето от олово паднало
и станало наистина олово с тежестта си
със цвета на пръст след свлачище
и ето няма думи за противотежест
и няма думи

смисълът катери се по сипея но не достига
до хоризонтите анихилирани и пропада привечер
когато с тъмното око от здрач пропито
нощта вещае безмъдростно заспиване
в ниското не просто в гънката на падината
невъзможност за надяване оплетена във мрежа
потрепването тук е ново робство на духа от кал
нима това е блатото на блатото – водата безоттечна
в разместените тектонично в дълбочината безразличия
инстинкт е разумът за илюзорно бягство от
ниската земя където пребиваваме от векове безсилни
от цикли илюзорни за разкъсване на кръгове във кръгове

когато има Бог е същото
но там пониква цвете от лъча на слънце във неделя
и коренът прониква надълбоко и пробива тънък проход
за капки за поточе през което бавно много бавно
сълзящо се оттича блатото и търси път към речното
корито сухо
а със стеблото си подпира масите земя на дните
зелено е стеблото му а дните кратки
и в тази краткост ражда семената си в които спотаена
но жива като мъх и като надежда
се крие и потрепва
вяра


Стихотворението е включено в книгата с поезия на Георги Милев „Драскотини върху зеницата” (ИК „Нике-89-НТ“, март 2015 г., автор на корицата и оформлението е Иво Рафаилов)…


Георги Милев





  Георги Милев в „Кръстопът“.
  Георги Милев в DICTUM.

1 коментар за “Георги Милев: Когато”