Извини ме, че така отнемам ценното ти време (а какво ли
друго може да се прави с ценно време, aко и не се отнема).
Извини ме, но успя ли да я видиш?
Забеляза ли Марианската падина помежду
ни и това гигантско многоточие над нея –
въжен мост, по който нито аз ще мина, нито ти?
За онова, което стана, сигурно си има име.
Някой тънък познавач на всичко би го изразил:
как „нещо се е счупило”, как неочаквано с теб
сме „заговорили на различни езици”.
А не сме. По-просто е.
Езикът си говори с мен
през цялото това тъй ценно време.
И знаеш ли, не сме те споменавали.
Стихотворението е от книгата с поезия на Иван Ланджев „Ние според мансардата” („Жанет 45“), която бе отличена с „Национална литературна награда „Памет“ (в Година втора – годината на Георги Рупчев)“ за книга с поезия, издадена през 2014 година.
юли 24th, 2015 at 0:39
[…] Недоразумението […]