Филица Софиану-Мълен: XXIV. (Семки)

Публикувано от на юни 16, 2015 в 6:47 pm.


Винаги има каменни стълби
            сивкаво-зелени и вдълбани здраво в земята
                     оттатък телената ограда
                              обрасла с орлови нокти
расте артишок
винаги има стълби
          където присядат двете
                     и тихо се радват една на друга
– знаят че краят е близо –
искаш ли слънчогледови семки?

нямам зъби да ги чопля

мaлката поема ръката на другата
            отваря дланта и я потупва да чака
                     готова
                     за подаръка
            една по една обелва семките
                     с острите си зъби
            полага ги свещенодействено
                     в ръката на другата

станаха десет
            още ще има
                     казва тя и отброява
нова десетка

Бях им забравила вкуса
            казва по-старата
                     пропътувала две хиляди мили
                              за нея
                              сама във влак с чужди войници
                              без да може даже
                                          името си да напише

                     преди десет години

та днес едва да вкуси
            отново
            дребните черни семки на стълбите.

                                          Солун, 6 февруари, 2012


XXIV. (Seeds)

There’s always a stone stoop
            blue-grey and deep with years in the soil
                     artichoke plants on the other side
                              of the thick wire fence
                                          heavy with honeysuckle
there’s always a stoop
            where the two sit
                     adoring each other silently
                     —they know the end is around the bend—
would you like some sunflower seeds?

I have no teeth to crack them open with

the little one takes the other’s palm
opens and pats it lightly to keep it waiting
receptive
for the offering
one by one she opens the seeds
            with her own sharp teeth
                     deposits them sacramentally
                              onto the other’s hand
now there are ten
            go on
                     she says as she begins to count
                              another decade

I had forgotten the taste
            says the older one
                     who traveled two thousand miles
just for her
alone on a train full of foreign soldiers
                              not knowing how to write
                                          even her own name
                     a decade ago

so that today she could savor
            again
            these tiny black seeds on the stoop.

                                          Thessaloniki, February 6, 2012

Текстът е от книгата на Филица Софиану-Мълен „Профетикон / Prophetikon”, издадена като двуезична от Scalino (на български език книгата е преведена от Любомир Терзиев). Цифрите преди заглавието указват мястото, на което се намира текстът в тази книга с деликатна и премислена структура.



Филица Софиану Мълен / Filitsa Sofianou-Mullen  Филица Софиану-Мълен е родена през 1962 г. в Германия. Израства в Солун, Гърция. Учи „английска филология“ в университета „Аристотел“ в Солун и продължава, дипломирайки се, в Kent State University в Охайо, САЩ. В последните три години преподава в AUBG. Пише на английски и гръцки. „Профетикон / Prophetikon” е нейната първа издадена книга с поезия, изговаряща – тук цитираме Екатерина Григорова – „множество универсални теми от опакото на интелектуалистката игра, като пророк, изравнил ръста си с „неизвикалата“ нежност на поколения живот и без излишното експлициране на прозрението, че ако има история, тя е в кръвта – затворена в човешката драма – в колелото на настоящето, в което неусетно се спускат и прихващат наносите на миналото със светлика на бъдното.“

  Filitsa Sofianou-Mullen was born in Germany in 1962 and raised in Thessaloniki, Greece. She studied English Philology at Aristotle University in Thessaloniki and continued her graduate work at Kent State University in Ohio, USA. She has taught at Kent State, at the American College of Thessaloniki (ACT) and for the past ten years at the American University in Bulgaria (AUBG).Prophetikon, published by Scalino, is her first book of poetry. Others of her poems have been published in Voices from the Attic (the Creative Society series at ACT, which she co-edited for three years), in Fly in the Head (AUBG’s creative writing magazine), and various online and print series. She writes in Greek and English. (You can read James Pfeiffer’s review for Prophetikon.)

Филица Софиану-Мълен в „Кръстопът”.

2 коментара за “Филица Софиану-Мълен: XXIV. (Семки)”