купувам си цветя.
сядам. (масата е празна)
започвам да ти пиша
(нито дума за нас, нито дума за лалето
на лявата ми китка).
най-мило (и нарочно) объркали сме вековете.
но отказвам да дращя
любовни писма. наместо това
превеждам късове история
(за Рибния буквар говоря,
за Възраждането и за Левски
и малко живковизъм вкарвам)
претърсвам всичко обичайно
всичко в паметта ми дето е вградено
поначало. (контрастите на расненето тук)
и чакам да отвърнеш с Песоа и Салазар
чакам пак да си направим паралелите по детски
между видовете диктатури
плик и марка. разходка до Народния.
(пуша някакъв неслучен дъжд)
кутия за чужбина.
после бавно, много бавно
отдавам почит (от пощата до вкъщи)
на града (за изневярата поредна)
докосвам тротоари-белези
(по шевовете скоро ще се пръснат)
три хиляди и триста. точно толкова ги преброихме
(дълбаем километрите желание)
почеркът остава единствената физика
(а черното мастило е почти прегръдка)
купувам си лалета
танцувам със игличката на грамофона
организирам си преврати
(свалям долу часовата разлика)
защото казано е – наша си държава
терасата ми чака да си основем
