не казвай до
плаши ме
крайна нота е
до
лесно се превръща в додо
в нещо окончателно изчезнало
макар да не желая златна среда
предпочитам полето на наличното
защото
до изтреблението
до крайното ми изличаване –
колко егоистично –
остава един екземпляр
Стихотворението е от книгата на Стефан Иванов „Навътре“ (Издателство за поезия „Да“, оформление и фотографии Яна Лозева), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .
