като макове се люлееха сърцата от любовния вятър
звезди се сипеха персеиди и леониди ръбести аквариди
и капчуците в тъмното като пулс на вселена
мяукането на улулиците в гнездото на нощта
лопатарите и кошутите с електричеството
в настръхналите си косми
не знаеше страх от нищо животът
беше
с първия пристъп на ветровете леванте
се появиха очите на страха
засветиха в мрака ирисите на котките
кръговете на полунощните пеперуди побеляха
на разсъмване видяхме маковете бяха оплешивели
от дъждовината бе останала само тиня в хралупите
и безброй отпечатъци на стъпки и на копита в калта
надигна се целият вятър леванте и отнесе звездите и хората
останаха само полусънни старици и препарирани сови
отмина времето вгъна се хоризонтът угаснаха нощите
само в тревите продължи да блещука брошката
наскоро изгубена от последното влюбено момиче
като акварида паднала от небето
Стихотворението е от книгата на Керана Ангелова „Леванте“ (Издателска къща „Знаци“, 2014 г., автор на корицата и оформлението е Невена Ангелова), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев).
август 9th, 2015 at 23:26
[…] Леванте […]