Илиана Илиева: Пента

Публикувано от на март 8, 2009 в 10:01 pm.

(петстишия)

*
С ботуши гумени
и най-големия чадър
изпращам цветовете
на ранна круша до ствола
на прелялата река.

*
Донеси ми пак едно врабче,
кацнало на радиото в кухнята,
докато си брал следобед праскови,
за да можем да го пуснем заедно
да си отлети.

*
Чергата,
върху която лежа
под открито небе
ми казва, че някои треви
не са нежни като другите.



Илиана Илиева

      Илиана Илиева е автор на книгата с тристишия, хайку и танка „Жабешки скок” (2004 г., „АБ”, София), стихосбирката „Ти, който хакна планетата” (2008 г., „Книгата”, Варна). Лауреат е на Националните конкурси за поезия „Мара Белчева“, „Жената – любима и майка“, „…но нека вярата не оскъднява“, „Свищовски лозници“, „В полите на Витоша“ и други национални и международни конкурси за поезия и хайку. Има публикации в български и чуждестранни печатни и електронни издания. Редактор в LiterNet.bg. През ноември 2014 г. „Пергамент“ издаде книгата с поезия на Илиана Илиева „Предмети”.

Пента и пижо - корица

      Излязлата от печат преди дни книга „Пента и пижо“ („Книгата“, Варна, 2009 г.) съдържа петстишия и етно-хайку с илюстрации на автора; корицата е дело на художника Златан Дрянов, редактор е Валери Станков.
      Илиана Илиева за „Пента и Пижо“: „Гласът на детството – от планинския проход Вратцата; скалите с прoменливи багри и теглеща близост; зимната здравина и лятната бистрота в село Ребърково; корита и водопади на две реки, които се сливат на път за Искъра; финият искърски пясък в оловна лъжица – предисловие към понятията за океан и пустиня; речта на завоите по пътя; книгите – чисти варосани порти, от които каруцата излиза празна, а се прибира пълна; обичта на предците и ближните; хората, които говорят с природата на личен език; радостта в прегръдката на открития свят; пробудената свобода за човещина, въображение и искрено слово.“

Илиана Илиева в „Кръстопът”.

4 коментара за “Илиана Илиева: Пента”