Авторски текстове (ЛФ)

Йосип Ости: от непосилна тъга се смеехме по-силно от всякога или само на картичка любляница е зелена и дълбока

Публикувано от на август 6, 2015 в 8:08 pm.


един ден мъжът ти звънна
за да каже
че тук и тук
тогава и тогава
заради теб
ще скочи в любляница

ти звънна на мен
и заедно отидохме да го извадим от водата

на другия ден ти звъннах аз
за да ти кажа
че тук и тук
тогава и тогава
заради теб
ще скоча в любляница

ти се обади на мъжа си
и заедно дойдохте да ме извадите от водата

на третия ден ти се обади на мъжа си и мен
за да кажеш
че тук и тук
тогава и тогава
заради нас двамата
ще скочиш в любляница

ние си звъннахме един на друг
и заедно отидохме да те извадим от водата

и това се повтаряше
от ден на ден

в същото време
на същото място
вече си имахме постоянна публика

подминавайки аплодисментите и подсвиркването на хората
заедно отивахме в градината на ресторанта до любляница

пиехме
вдигайки наздравици един за друг
сушахме дрехите си на слънцето
и дълго и гръмко се смеехме

превръщахме се в легенда
макар че любляница е плитка
и в нея отдавна не се е давил никой


Преводът от словенски е на Людмила Миндова. В „Кръстопът“ и „Открита литература“ можете да прочетете още поезия на Ости. В книжарниците все още можете да закупите две от неговите книги, издадени на български в превод на Людмила Миндова.



Йосип Ости





  Йосип Ости в „Кръстопът“.

1 коментар за “Йосип Ости: от непосилна тъга се смеехме по-силно от всякога или само на картичка любляница е зелена и дълбока”