Не се прави къща от трупане на прибори,
макар че някоя лъжичка в повече
понякога идва добре.
Не се прави къща от нови завеси,
макар че различните погледи
от време на време
трябва да се отклоняват с ново платно.
За да бъде домът дом, между другото
ти е нужно много повече
от онова, което предварително
би отказал с удоволствие.
Чуй какво ти казват ескимосите:
за да направиш добро иглу
трябва години наред да пренасяш
сняг в обувките си.
И безопасна игла, забравена
в ревера на палтото,
до сънната артерия.
Превод от сръбски: Людмила Миндова
Ана Ристович е родена през 1972 г. в Белград. Завършила е сравнителна литература в Белградския университет. Един от най-превежданите и награждавани съвременни сръбски поети, тя е автор на поетичните книги „Сънуващи води“ (1994), „Въже от пясък“ (1997), „Забава за безгрижни дъщери“ (1999), „Животът на картичка“ (2003), „Около нулата“ (2006), „P.S. – Избрани стихотворения“, 2009), „Метеоритен отпадък“ (2013), „Нещо свети“ (Избрано, 2014). Превежда художествена литература от словенски език.
Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.
август 17th, 2015 at 8:31
[…] Ана Ристович в „Кръстопът“. […]