така си я спомнях
да му се обажда –
по-често, отколкото трябва,
по-често, отколкото подобава,
винаги, за да го пита
как е времето
дали е хапнал
и още няколко въпроса
на липсата,
когато някой е в командировка
а после затваряше телефона,
всеки път по-бавно
всеки път по-тъжна
докато накрая не започваше да плаче
разбирах само толкова –
той сигурно е казал,
че е облачно
