Авторски текстове (ЛФ)

Александър Христов: Камък

Публикувано от на август 26, 2015 в 8:34 am.


Мога да бъда камък
от църква,
която никога
няма да бъде построена;
да ме кръсти
ден след ден реката,
осветена от слънце
и дъжд;
олтар да бъдат върбите,
икона –
птицата,
кацнала на върха;
да слушам речта
на случайни богомолци;
да чакам
другите камъни
да чуят как
камбаната преброява
излезлите от водата.



Александър Христов   Александър Христов е роден през 1990 г. в гр. Елена. Завършил е „Българска филология“ (бакалавър) и „Литература и култура“ (магистърска степен) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
   Лауреат е на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2014 г. През 2016 г. е отличен за белетристика, а през 2017 г. получава втора награда за критика в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“. Носител е на наградата на Академичния съвет на ВТУ (2015 г.). Участва в научни конференции и сборници. Член е на литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“. Има публикации в „Литературен вестник“, Liternet и др. Автор е на книгите с поезия „Крайпътна обител“ (ДАР-РХ, 2017 г.), „До първата сянка“ (ДАР-РХ, 2021 г.) и „Ако мястото е време“ (ДАР-РХ, 2022 г.).
   Стихове на Александър Христов са включени в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“).

  Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.

2 коментара за “Александър Христов: Камък”