Безсънието мирише
на тютюн,
на цигарите,
които си разсипал
по леглото
като срички върху лист –
прибързани,
есенни –
с мисълта, че и утре
дъждът
може да скъси деня –
докато
не намериш
нещо за писане
или запалка,
и не донесеш сам
светлина
в стаята.
Александър Христов в „Кръстопът”.