Лежа в пустинята.
И знам близо е краят.
Имам чаша вода.
Отпивам си глътка.
И стана чудо.
Спаси ме керванът който.
Минава оттук веднъж.
На хиляда години.
Имам късмет мисля си.
Докато ми слагат оковите.
От утре в оазисите.
Пазя и поя камили.
Гледам оковите на ръката си.
Показват точното време.
В седем и половина започват новините.
Виждам защо в пустинята няма вода.
Камилите изпиват всичко.
Все не им стига.
Няма значение напълвам чашата.
Трябва да си по-силен от пустинята.
Превод от хърватски: Людмила Миндова
Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.
