Джорджо Манганели: Центурия – две*

Публикувано от на септември 8, 2015 в 8:02 pm.

  Един господин със сносна култура и прилични обноски, след многомесечно отсъствие в резултат на ужасни военни събития, срещна жената, която обичаше. Не я целуна, а се дръпна мълчаливо и дълго повръща. Отказа да даде обяснение както на смаяната жена, така и на когото и да било друг, и единствено с огромно търпение успя да стигне до извода, че с избълваното е изхвърлил издъно безбройните образи на любимата, които са се отложили в тялото му и любвеобилно са го натровили. В същия момент схвана, че занапред няма да може да се отнася с тази жена сякаш между тях се е случила само любов – мека страст, устремена единствено към преодоляването на всяко препятствие и прилепянето о кожата на другия, завинаги. Той бе опитал отровата на любовта и бе разбрал, че отровата на раздялата е само алтернатива на отровата на близостта; че е повърнал миналото, за да отвори място за повръщането на бъдещето. Макар да му беше невъзможно да обясни това на всеки, той знаеше, че именно бълването, не въздишането, е симптом на неизбежната любов, както смъртта е единственият категоричен симптом на живота.
  От този момент той се намира в сладостно-мъчителното положение да не може нито да отритне, нито да ухажва, нито да милва, нито да съзерцава жената, която без съмнение обича (нещо повече, обича я до непоносимост сега, когато я е въвлякъл в повръщането си), нито да сподели с нея тайната, че за да я приеме в цялостта ѝ, той трябва да я погълне, да я усвои до онази степен, в която тя ще се окаже отровна, каквато не знае (а той не иска да ѝ обяснява), че е. Междувременно животът навсякъде става несигурен, надвисват нови войни. Кандидат-труповете започват да се приготвят, а земята се разрохква в очакване на трапове. Повсеместно се разлепят манифести за оправдание на кръвопролитията. Тъй като никой не говори за повръщането, влюбеният си мисли, че мълчанието около проблема се дължи на неговото непознаване, неговата непопулярност или обратно – на неговото твърде добро познаване. Целува годеницата си, оставя на съхранение у нея брачната нощ и бълвайки, яхва могъщия жребец на смъртта.

* – Публикацията е по „Центурия” (в превод от италиански на Нева Мичева). Книгата е включена в изключителната поредица на „Жанет 45″ „Кратки разкази завинаги”.

Джорджо Манганели в „Кръстопът”.

Коментарите са заключени.