Съществуването на небесното тяло, за което се говори тук, е слабо вероятно или най-малкото хипотетично, което обаче не пречи то да е било забелязвано и описвано от посетители и обитатели на космоса – наематели на комети, грохнали небесни жители, обрулени от астероиди, търсачи на космически прах – не само по съвсем сходни начини, но и с думи, които на съответните езици са смятани за книжовни и овехтели. Небесното тяло е с формата на много просторен площад с почти квадратни очертания, чиято повърхност се отличава с някои особености: преобладаващо от гола пръст, без помен от живот. При все че най-точната дума като че ли е не „гола”, а „оголена”, защото с глината сякаш са се смесили строителни отломъци, парчета от „Паркирането забранено” и дори някакъв хвърчащ, неспокоен, нервозен къс от вестник с гръмко заглавие на непонятен език. За това свидетелства „двойникът” на един бинарен контрабандист: според разказа му, той прекосил част от небесния площад и направил още едно откритие, което – да не бил особеният му двоичен характер – за малко да се окаже гибелно за него. А именно: повърхността, макар и наглед солидна и непрекъсната, тук-таме изтънявала до крехкостта на ципица, която можела да се продъни дори под стъпките на призрак, а отдолу зейвал празен плъзгав кладенец, отворен към пустотата.
В единия ъгъл на площада има следи от нещо, което може да бъде припознато като тръбопровод, навярно някогашна част от фонтан. Вдадености по страните на квадрата навяват на мисълта за минали или бъдещи вливащи се в площада улици. На мястото бе открит гребен, а с него – и пиличка за нокти с миниатюрен размер. Един печален аптекар заяви под клетва, че е забелязал няколко сенки и е чул тихи гласове. В междузвездното пространство, по кафенетата, из луксозните бардаци за пристойни господа се спори дали небесното тяло не е избягало от някой нетърпим град, или може би е център на неизвестно космическо селище, като гласовете и сенките, по-лекоподвижни, са пристигнали преди неговите неминуемо по-телесни обитатели. Всъщност, ако се разгледа щателно, площадът има противоречиви свойства: истината е, че изглежда в плен на мъчително, но упорито очакване, някаква вяра напук на всичко. Същевременно излъчва мирис на отчаяние, който може да се дължи на горчиви, но незабравими спомени или на спотаената увереност в надвиснало бедствие: например попиляване в пространството през плъзгавите тунели, с които нищото е свързано със самата повърхност на площада.
* – Публикацията е по „Центурия” (в превод от италиански на Нева Мичева). Книгата е включена в изключителната поредица на „Жанет 45“ „Кратки разкази завинаги”.
