Пелин Озер: Планината

Публикувано от на октомври 1, 2015 в 11:10 am.


Замрази желанието си и го запомни
като далечна планина

I

Той знае само имената на птици и ангели
Той говори езика на търпението

Дъхът му разпалва огън далеч от другите
Интимен е със семената

Той беше сам когато го срещнах
Той отбягва очите ми

Жаба скача в огъня

II

Той ходи само сутрин
Пее по самотните пътеки

И без никой да узнае
Слуша сърцето на дъжда

Пътят към планината
Се събира в шепите му

Ръцете му са по-широки от лицето му

Две сини точки по загрубялата кожа

III

Беше сам когато го срещнах
Запалихме огън заедно

Каза че пламъкът е като вода в нощта
Изяден от думи
Запален от мълчание

Остави очите ни да се отварят и затварят с луната
Остави звездите да се натрупват в тях

IV

Седнахме с лице към планината
Мълчанието заспа между краката ни
открадна ни съня

За момент се питах
Защо е така сам, неспособен да срещне друго око?

Той зави отговора във вятър

„Няма самота, където няма друго око“

V

Наближавайки скалата
Ароматът на бор удари бузата ми

Чух смачкването на игличките
Под леките му крака

Дъхът му влезе във вените ми
Даде ми купа мляко

Топла ягода и мащерка

Той каза скрий събраните си спомени тук; когато е празна
ферментирай всяка изпита капка с поезия
и когато слънцето изгрява шепни на камъните

Превод от английски: Стефан Иванов

Пелин Озер

 

 

 

Пелин Озер в „Кръстопът”.

 

Първата публикация на превода е в чудесното списание „Открита литература“.

Коментарите са заключени.