Авторски текстове (ЛФ)

Захари Захариев: Да нацепим времето, синко

Публикувано от на октомври 19, 2015 в 1:46 pm.


Фредерико, помагай,
дългия разпенен език на планината
цъка протяжно –
Водопада,
Гарсия, помагай
С баща ми цепим дърва
Цепим дърва с баща ми,
Фредерико,
до дългия луд език на Балкана,
който три месеца ближе Зимата
по скалите и чукарите горе
плуват вътре в езика
гъделичкат го и кашля –
пъстърви, бляскащи,
Гарсия,
надупчен е целия
от хищния клюн на орела-рибар –
Времето, Фредерико –
цепим го на парчета,
с баща ми
и майка
ни гледа отгоре,
Лорка,
като Луната ни гледа
светла и цяла
лъчите ѝ
ни щадят силите
и
има надежда за утре
Помагай, братко,
да
на
це
пя
думите, както
баща ми замахва с брадвата
и я стоварва върху
кръглите чукани на времето


Захари Захариев



  Захари Захариев в „Кръстопът“.
  Захари Захариев в DICTUM.

Коментарите са заключени.