Христо Мухтанов: *** (Когато си нямам никого…)

Публикувано от на ноември 21, 2015 в 8:33 pm.


Когато си нямам никого
се скитам по улиците в безтегловност,
оставям главата си да се отвори
в широкото пространство,
сградите се превръщат в черепни стени
и побират
светлините и светофарите,
    пулсациите на движението
        висящите обещания.

Аз съм градът,
когато си нямам никого.


   Христо Мухтанов е роден на на 10 септември 1991 в Лясковец, където и израства. Завършва Природоматематическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново, където за пръв път написва свои стихотворения и участва в литературни четения. Живее в София от 2010. Има бакалавърска степен по „Макроикономика“ от УНСС, както и магистърска степен по „Финанси“ от същия университет..
     През 2014 и 2015 бива отличен от журито на конкурса „Веселин Ханчев“, апрез 2016 г. е след отличените и в конкурса „Боян Пенев“.
   През март 2017 г. „АРС“ издаде дабютната книга с поезия на Христо Мухтанов „Опити за еволюция”, отличена на 21 04.2017 г. с награда в 45-ото издание на конкурса „Южна пролет“. Негови стихове са публикувани и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия, (2017, „АРС“). В самия край на 2019 г. „Арс“ издаде и втората книга с поезия на Христо Мухтанов – „ТриАда”.

Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.

   В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Христо Мухтанов чете това свое стихотворение.

1 коментар за “Христо Мухтанов: *** (Когато си нямам никого…)”