Авторски текстове (ЛФ)

Кирил Кирилов: Гледило

Публикувано от на март 14, 2009 в 9:43 pm.

      Баба има много животни – кокошки, пуйки, патици. И пет-шест гургулици. Врабците не ги броя. И уж ги гледа, пък си мисли за овцете, дето вече ги няма. Помня ги – седем-осем овце. И две-три кози, пълни с мерак да раждат. И агнета гледаше. Колехме ги с вуйчо по празници.
      Гледа баба – магарето умря, сестра ѝ умря, дядо и той си отиде. Няма да оживеят вече, мисли си. Телевизорът обаче оживява редовно между хвърлянето на две шепи царевица и пълненето на паниците с вода.
      Искам някой ден да открадна баба – от вуйчо и майка, и да я заведа в болницата за преглед. Знам как ще се притеснява, по пътя може даже да ѝ стане лошо. Аз обаче съм го решил твърдо. Ще спра колата, ще ѝ подам ръка да излезе и ще подиша малко чист въздух. Няма страшно, ще кажа, и тя отново ще седне до мен. Ще я накарам пак да ми разправя за широката си родà. Тя обича. Ще излъжем времето и ще пристигнем в града. Като ѝ направят рентген на белия дроб, ще продължим да вярваме, че буцата, дето се вижда, е просто камък. Оня камък, дето дядо така и не успя да изхвърли от гермята.
      Миналия месец Димо Огуртя се оперира на седемдесет и осем години. Ти, бабо, си на осемдесет и две. Ще извадим камъка, ще те боли малко и ще мине. Ще трябва. Инак кой ще гледа кокошките?
      На втори февруари баба закла черния петел на прага на вратника – за здраве на сина ми. И той вече е мъж. А на баба мъжът ѝ го няма от петнайсет години. И тя все към него гледа. Пък вуйчо си мисли, че гледа животните.

Кирил Кирилов


Кирил Кирилов в „Кръстопът“
Кирил Кирилов в DICTUM


1 коментар за “Кирил Кирилов: Гледило”