Кожата ми расте и умира
и пада,
сменя се, след мене
оставям следи
от мъртви клетки и прах –
поръсвам със себе си.
може дори да ме вдишаш,
ако се застоя повече
или пък ако ти
се застоиш –
заедно да поемем
от умирането на другия,
защото чувал съм, че така било
по-лесно.
Христо Мухтанов в „Кръстопът”.
Христо Мухтанов в DICTUM.
В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Христо Мухтанов чете това свое стихотворение.
