Антонина Георгиева: Ку-ку

Публикувано от на ноември 16, 2015 в 9:52 am.


в четири
всички са без име
кукувиците са жълти
светлината е сива
морето е измислица
не виждам планината

ку-ку
усмивката ми капва
върху чуждо рамо
и изсъхва

в четири и десет
светофарът го боли от жълто
дупките са пълни с тишина
улицата дреме и подхърква
само маркировката и мъглите ти
ми се кривят насреща

ку-ку
лягай вече да спиш
в някоя локва до мен


Антонина Георгиева




  Антонина Георгиева в DICTUM.
  Антонина Георгиева в „Кръстопът”.

  В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Антонина Георгиева чете това свое стихотворение.

Коментарите са заключени.