в четири
всички са без име
кукувиците са жълти
светлината е сива
морето е измислица
не виждам планината
ку-ку
усмивката ми капва
върху чуждо рамо
и изсъхва
в четири и десет
светофарът го боли от жълто
дупките са пълни с тишина
улицата дреме и подхърква
само маркировката и мъглите ти
ми се кривят насреща
ку-ку
лягай вече да спиш
в някоя локва до мен
Антонина Георгиева в DICTUM.
Антонина Георгиева в „Кръстопът”.
В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Антонина Георгиева чете това свое стихотворение.
