Скъпа, не прекалявай със смъртта. Това би могло да означава да си почива повече. Да не прекалява със смъртта звучи все едно ѝ напомнят да не се тъпче с шоколад или да не се гримира обилно, какво друго да е прекаляването – шоколад и грим, вътрешно и външно натежаване. Най-хубавото в шоколада е да е наличен и достъпен. Най-хубавото в гримирането е, че колкото повече правила има, толкова повече са правилата как да ги избегнеш. Накратко – гримиране без правила, е равно на правилно гримиране. Това всяка прохождаща в червилата тийнейджърка го знае. Както обича да казва Деро, гримирането е като изневярата: трябва да е богата и да не личи, може да е загатната, но в никакъв случай не трябва да личи. И, да, утеха, важно е да носи утеха на участниците.
С Деро са приятели от години, той е човекът, който я запали по гримовете, без да се брои как като деца с кутия пастели за един следобед оцветиха всички черно – бели снимки. Това, разбира се, не свърши дотук. След няколко дни им хрумна да възстановят първоначалния вид на снимките и върху оцветеното да нанасят черни и бели бои. Резултатът беше заличен завинаги архив от няколко поколения, забрана да играят заедно, и особено да рисуват заедно.
Така рисуваха поотделно, но рисунките им се събираха на училищните изложби. После в графити по подлезите, докато накрая Деро не си направи собствена агенция и не я покани да работи при него като гримьор.
Тя гримира мълчаливо, не обича да говори с клиентите. Не че се страхува да приказва, страхува се да не вземат да ѝ отговорят. Пък и знае, че за качествено гримиране не са нужни разговори, а колебания. Това го е проверила през годините и през лицата, които е имала. Да гримираш означава да сплотяваш несъвършенствата в краткостта на привидната хармония, да напълваш отсъстващото, да разместваш присъствията. Нищо, че е поредица от външни действия, гримът е вътрешен аксесоар и стилизира неравномерната пигментация на емоциите. Може още много да говори така – с изречения като за специализирана рубрика . Ако някъде имаше коментарна рубрика на колебанията, тя щеше да се прави от гримьори, в това беше убедена. Колебанията са ѝ любимият кратък жанр, но с Деро са се разбрали, че в агенцията няма право на жанрове.
Изкарва добри пари, работа има много. Не е до работохолизъм. Клиентите наистина са много, особено през зимата, оставала е до късно. Случва се да дойдат и спешни поръчки, извънредни. Лицата за гримиране понякога са от чужбина, това всеки път е различно – или повече претенции, или повече тишина. Не обича да ѝ развалят вече завършеното лице, но има и такива обрати, те се тарифират по-скъпо.
Ей такива неща, няма нищо за разказване. Пък и на кого да разказва, с клиентите си не говори, с близките си не обича да споделя работни моменти. Не брои лица, не помни физиономии, гримира ги и толкова, ако е на кеф мислено ги затваря в онези черно-бели албуми от детството, които с Деро оцветиха навремето.
Близките ѝ си мислят, че прекалява със смъртта и трябва да си почива повече. Всъщност основната ѝ работна задача е да прекалява с живота – това чува от шефа си по няколко пъти на ден. Да прекалява с живота означава да гримира щедро: да налива цветове, да провокира светлината, да си играе със сенките, да раздвижи застиналото. Ако направи така лицето да е сочно, да излъчва щастие и доволство, значи е достигнала съвършенството на уменията си. Но тя не харесва масовите шедьоври на гримьорите.
В началото, когато започна тук, наистина се стараеше – различни подходи към лицето, различни техники, но крайния резултат винаги беше една и съща физиономия. Оттогава си знае последователността на действията : коректор, фон дьо тен, пудра, сенки, моливи. Тя не следи тенденции в гримирането. Понякога разлиства списания, колкото да не изпуска по-революционни начини на смесване. Не че ще ги ползва в работата, въпреки че някои от клиентите ѝ са облечени по последна мода.
Най-често прилага методите на опушения грим. Студен е и затова го намира за искрен, освен това е подходящ за всички типове лица.
Има вечери, в които се прибира и си казва че не е нищо и никакъв гримьор, че това нейното не е макиаж, че прилича повече на декупаж: техниката, в която изрязваш нещо и го залепяш върху друго. Изрязва парчета живот и ги лепи върху лицата. Залепянето трябва да е убедително: хайде, направи ми ги като за сценична изява, така ѝ казва Деро, и се хили. Харесва му да се шегува с това: миличка, трето действие, последна сцена. Деро забогатява точно от последните сцени.
Агенцията е траурна и най-много клиенти идват през зимата. Тогава се свечерява по-рано.
Йорданка Белева в „Кръстопът”.
Йорданка Белева в DICTUM .
Разказът е включен в новата книга с проза на Йорданка Белева – „Ключове” (Издателство „Пергамент“, ноември 2015 г., автор на корицата е Иво Рафаилов, редактор е Деян Енев).
