сутринта беше такава мъгла
разказваше на баба си синът ми
че не открих училището
ръждивата ограда беше там
но зад нея нищо нищо
седем години чаках този миг
и днес настъпи обясняваше
бе се разтворило като кубче захар
ръждивата ограда беше там
но зад нея нищо нищо
незабелязано се измъкнах от къщи
да проверя истина ли казва
училището наистина не беше там
едно дете с черни зъби отхапваше захарен памук
подпряно на ръждивата ограда
някой беше подпалил кофата за смет
и димът боядисваше мъглата в синьо
безкрайно сладкия памук
нищо шептях нищо нищо
Превод от унгарски език: Нели Димова
Ото Толнаи (Tolnai Ottó) е роден през 1940 г. в Кањижа, Войводина. Учи философия в университетите в Нови Сад и Загреб. От 1969 година е главен редактор на списанието Új Szimposion, а от 1992 г. – на списание Ex Szimposion. Толнаи е автор на над десет книги, лауреат е на над десет престижни литературни награди, превеждан е на сръбски, полски, словенски, немски, италиански, български…
Стихотворението се публикува със съдействието на международното списание за поезия irisnews където можете да прочетете това стихотворение на Ото Толнаи на унгарски, както и в превод на Емилия Миразчийска и Нели Димова на италиански.
