Обичам бавността на излежаването в тревата, като цар:
аз, който гледам отвисоко поданиците си,
моите членове, и казвам на лявата си ръка:
ти там, поднеси дланта ми пред
устата ми да се прозея, така,
сега се отпусни отново, браво,
искам послушание.

Обичам бавността на съществуването,
дзен, биха казали на Изток, мисля,
че е същото.
Обичам бавността на излежаването във леглото,
ти до мен, твоите колене зад
моите, като две букви s,s бавността, с която
не си ми казала, че вече си будна,
твоята състояща се от устни готовност за приемане,
бавността, с която все повече бързам,
спокойствието, с което съм все по-яростен,
бавността на твоето дипломатично тяло,
което дава и взема, твоето corps diplomatique,

и бавността на цигарата след това,
бавността на великолепието, бавността на някой,
чиято кола се размазва в дърво на забавен
кадър, маестозото на експлозията, тържествено,
тържествено свършва този живот.

Превод: Боряна Кацарска

   Херман де Конинк (Herman de Coninck) e фламандски поет, журналист, есеист, преводач, е роден на 21.02.1944 г. в Мехелен, (близо до Антверпен) Белгия. Завършва германска филология в Католическия университет в Льовен (1966). Преподавал в училище, служи в армията. От 1970 г. се занимава с журналистика, от 1970 до 1983 г. издава ежеседмичника HUMO, от 1983 г. – сп. Nieuw Wereldtijdschrift ((когато се заема със списанието, се обръща към Джон Бергер, Йосиф Бродски, Н. Чомски, Х.М. Енценсбергер, Е. Галеано, Д. Гросман, Милан Кундера, Амос Оз и Р. Капушчински с предложението да се присъединят към редакционния му съвет). Дебютира с поетична книга през 1969 г. Автор на поетичните сборници „Хектари на паметта”, „Податлива любов” и др. Неговите есета са публикувани през 1983 г., 1992 г., 1994 г. и 1995 г. Носител на наградата „Ян Кемперт” (1983), отличието на празниците на фламандската поезия в Дьорл, Белгия (1986) и др. Умира от остра сърдечна недостатъчност на 53 години на 22.05.1997 г. на улица в Лисабон, където е на писателски конгрес. Погребан в антверпенското гробище „Схонселхоф”. Оставя огромно епистоларно наследство (повече от 15 000 писма), част от които са издадени през 2004 г. в книга. През 2005 г. е включен във фламандската версия на списъка на великите белгийци.
   Принадлежи към поколение нидерландскоезични поети, определяни като „неореалисти“, които искат да пишат достъпна поезия. Де Конинк явно успява в това: първата му стихосбирка „Гъвкавата любов“ (De lenige liefde,1969 г.) постига сензационен читателски успех. Последната подготвена от него приживе стихосбирка – „Отпечатъци от пръсти“ (Vingerafdrukken) – е публикувана малко след смъртта му през 1997 година.

   „Пиша поезия, защото това е единственият сред всички жанрове, при който посредством формално изолиране е възможно на един фрагмент от езика да се придадат блясък и интензивност почти непознати в живота, колкото и близко да е стихотворението до реалния живот. Занимава ме тъкмо тази рядка форма на илюзия. Неореалист съм само доколкото вярвам, че тази илюзия може да бъде направена по-фина и по-убедителна, като в нея се вложи колкото е възможно повече реалност. Но колкото и реалистично да изглежда едно стихотворение, неговата интензивност е винаги по-голяма от тази на реалния живот и в този смисъл то е също и нереално.“ (Херман де Конинк)


Херман де Конинк в „Кръстопът”.

   Публикацията в „Кръстопът” е по ”площите на паметта” („Издателство за поезия „Да”, ноември 2015 г., превод – Боряна Кацарска). Премиерата на книгата е насрочена за 4 декември (петък), от 18:30 в НДК, зала 4 (до клуб „Перото“). Ще я представи проф. Цочо Бояджиев.