шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник
глава във влака
нетърпението обезобразява
върховете на клоните и
спрелите облаци
иска ми се да щракна с пръсти
и да видя как влакът излиза от релси
заспивам като паяжина
в изкривена перспектива
зависима
не дефинирам
контрол
в една позиция –
главата паднала
звукът зашит
надолу от
обичам
към
ненавиждам
този свят
Мина Стоянова в „Кръстопът“
април 10th, 2009 at 18:18
[…] градът който надолу Станислава Станоева: Нейната стая […]