говоря със себе си
и все по-ясно се чувам
няма недомлъвки
нито патос
или лицемерие
и хубавото е
че няма новини
нито добри нито лоши
все по-спокоен съм
след разговора
а преди него
дори не съм развълнуван
свикнал си със себе си му казвам накрая
а той ми се усмихва и казва да
така е виждам го
не забравяй с кого говориш
преди би се ядосал мисля си
но не му казвам нищо
защото той и това знае
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Георги Милев „Драскотини върху зеницата” (ИК „Нике-89-НТ“, март 2015 г., автор на корицата и оформлението е Иво Рафаилов)…
