Цветелина Георгиева: Бунтус

Публикувано от на ноември 8, 2015 в 10:47 pm.

      Г-жа Тереза Бунтус спи с градинаря.
      Тя обича съпруга си. Г-н Бунтус е висок, красив мъж и обръсна мустаците си, защото не се харесваха на жена му. Той ѝ има доверие. Не я пита дали излиза и с кого се среща, не я пита къде ходи, докато него го няма. Не я пита защо пие кафето си с мляко, нито защо слага захар в газираните си напитки. Тя намира, че вратовръзките му стоят идеално. По улиците момичетата го заглеждат, опитват се да привлекат вниманието му, но обикновено не успяват. Той е красив докато крачи, красив е докато се облича, красив е докато спи. Не пие, не пуши, не се прибира късно. Г-н Бунтус прави закуска на жена си всяка сутрин и ѝ я поднася в леглото. Намазва с масло препечените филийки, след това, внимателно я целува, облича се и отива на работа. Тя едва отваря очи, но винаги го изпраща до входната врата. Понякога му се обажда само за да му каже колко много ѝ липсва. Държи ръката му докато заспива. Той обожава цвета на халата ѝ. Двамата често се разхождат в градината, а г-жа Бунутс спи с градинаря.
       Г-н Бунтус е богат. Богат е като Крез и като Бил Гейтс взети заедно. Той харчи парите си за цветя, за бижута, за козметика, за дрехи, които подарява на жена си. Харчи ги за екскурзии в чужбина, за хотели, за коктейли и просто за да я накара да се почувства добре. Г-н Бунтус обича жена си. Обича я повече, отколкото може да се опише с думи. Често го доказва и затова рядко му се налага да го обяснява. Любовта му личи отдалече. Вижда се с просто око. Той одобрява косата на жена си, одобрява лицето ѝ, гърдите, които си направи с неговите пари, одобрява всичко, което тя реши да направи. Обожава ръцете ѝ и едва забележимата трапчинка на лявата ѝ буза, потрепваща, когато в късните съботни следобеди пият чай на верандата. Първата мисъл, когато се събужда, е за нея. За нея е и последната преди да заспи. Обожава да слуша гласа ѝ докато вдишва мириса на току що окосена трева, насред очертаните с речни камъчета алеи, докато гали котката, докато чете в библиотеката. А г-жа Бунутс спи с градинаря.
      Г-н Бунтус е невероятен в леглото. Невероятен е по няколко пъти, по множество начини и никога не обръща гръб, дори да е ужасно уморен. Обича да слуша камерна музика след вечеря, изтегнат на фотьойла и обут в любимите си зелени джапанки. Привързан е към тишината. Винаги намира точните думи. Не може да се кара, нито спори за глупости. Слага твърде много сол в храната си. Не носи високи ботуши. Забавен е. Не е плешив. Реже хляба на тънки филийки. Не е превзет. Винаги е в чудесна форма. Има стил. Винаги купува най-доброто. Всъщност той самият е най-доброто, което може да се случи на някого. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
   Г-н Бунтус е умен. Той знае много, вижда всичко и е внимателен. Винаги когато изненадващо се изсипва дъжд, г-н Бунтус има чадър. Няма нещо което да не му се удава. Той може да приготвя дори омлет. Обича животните (особено Мечо Пух). И Малкият принц. Може да кара самолет. И е късметлия! Когато хвърли монета във въздуха, тя винаги пада на избраната от него страна. Усмихва се често. На жена си се усмихва винаги. А г-жа Бунтус спи с градинаря.
       Г-н Бунтус би бил перфектен, ако не беше едно единствено и мъничъко нещо. Г-н Бунтус обича градината си.


Цветелина Георгиева в „Кръстопът“ и в DICTUM.

  Публикуваме разказа по текста на първата му публикация тук. Той, редактиран, бе включен и в книгата на Цветелина Георгиева „Да се наричаш Сахара” (издадена през декември 2013 г. от „Жанет 45″)…

Коментарите са заключени.