Жорди Галсеран: Изкуството придава смисъл на живота

Публикувано от на декември 9, 2015 в 2:16 pm.

Ренета Бакалова разговаря с Жорди Галсеран

Кое е това, което ви омагьоса в театъра?
   – За мен театърът винаги е бил въпрос на любов, на привързаност. В Каталония има много любителски театър, много хора се занимават с това. Да правим театър с моите приятели беше любимо хоби, както другите ходят на риба например. Никога не съм си представял, че ще се занимавам сериозно и професионално с писане на театър, но така се получи, че преди 20 години през 1995-а две от пиесите, които бях написал за нашата приятелска трупа, изпратих между другото на конкурси и те спечелиха. Това е, което ме накара да започна да се занимавам професионално с театър. Затова за мен театърът продължава да е хоби и аз го правя, и аз го правя с любов, но вече се занимавам професионално, като с нещо, с което си изкарвам хляба.


Опитът Ви като актьор в любителска трупа, помага ли ви да се сработвате по-лесно с хората, които дават живот на текста?

   – Играех, вярно, когато бях в любителския театър и бях много лош актьор. Затова мога да кажа, че за света е много по-добре, че аз вече не играя, а пиша и така участвам в театъра, но е вярно, че работата на един драматург много прилича на работата на един актьор. Когато пишеш трябва да чувстваш всеки персонаж, да се слееш с кожата му, да плачеш, когато е нужно и да го направиш по същия начин, със същата чувствителност, с която го прави един актьор. Сега едно уточнение, аз никога не участвам в самото репетиране или поставяне на моите текстове, аз отказвам да присъствам на репетициите и казвам на режисьорите, които се занимават с моите текстове: „Да, жив съм, вярно е, обаче ме смятайте за мъртъв автор“. Не можете да ми се обадите по телефона, да ме попитате как да промените тази сцена или реплика, няма ме.


Понякога има ли разочарование от това как оживява текстът или оценявате всяка една интерпретация и това не е проблем за вас?

   – Аз съм човек с огромен късмет и в повечето случаи установявам, че постановките са по-добри от моите текстове. Ясно е, че има изключения и съм гледал постановки, които не са били добри. Но това, което научих в театъра е, че всички участници в една постановка искат да се получи добре, да е страхотен спектакъл. Има различни причини, поради които недобрият резултат е възможен: режисьорът да не разбере текста, театърът или времето да не са подходящи, но в крайна сметка аз не виня никого. Аз съм сигурен, че има нещо тайно и мистериозно в получаването на нещата, както е например в кулинарията. Като например нашата традиционна паеля, която изисква много време за приготвяне и може да се получи прекрасно, но и да не се получи. В театъра се случва същото – една събота приготвяш и се получава прекрасно, следващата неделя си казваш „колко съм добър“ и започваш отначало, ти си същия човек, със същите съставки, правиш го по същия начин, но се получава нещо не-толкова добро и защо е така не се знае.


Кое трябва да вземе театърът от живота, за да се направи една наистина добра постановка?

   – Театърът е преработка на живота, взимаш реалността, преработваш я и създаваш нещо ново, всъщност това, което се прави с театъра и като цяло с всяка художествена измислица, е да придадеш смисъл на живота. Истинският живот е абсурден. Ето сега например, стоим и си говорим спокойно, след малко излизаме навън, блъска ни кола и умираме и в това няма никакъв смисъл. Всъщност това, което се случва в театъра и във всяка художествена измислица е, че нещата, които липсват в реалния живот, там се появяват като някаква развръзка. Същото е и с религиите, ние търсим някакъв смисъл и в тези форми на мислене го намираме.


Дава ли театърът нещо повече от литературата?

   – Бенети Жорнет казва, че театърът не е литература, а Жорди Галсеран – че е. Причината е следната – когато един писател пише роман връзката му с читателя, с човека, с когото говори е вече завършена в самата книга, а театралния автор за разлика от това, не може да се задоволи с хартията, на него не му стига това, което е написано черно на бяло и той не може да установи връзката. Съвършено целенасочено, когато пиша не давам всичко, което знам за действащото лице, нито обяснявам всичките му мотивации, това го правя нарочно, за да може да се включи актьорът и да додаде каквото трябва, както и да се включат другите в целия процес. На мен ми се струва, че това е, което театърът има в повече.


На какво смятате, че се дължи големият успех на „Методът Грьонхолм“?

   – „Методът Грьонхолм“ е единственото произведение, което не следва това, което казах. Около 300 постановки са правени по този текст в целия свят, като тук трябва да вметна, че само за България те са 4 и винаги сработва на сцената. Гледал съм този текст осъществен на сцена по различни начини – и с добри, и с лоши актьори, и с ясна режисура или не, и всеки път се получава. Тук трябва да бъда малко нескромен, нещо, което никак не ми харесва, но трябва да кажа, защото е факт за мен, че тази пиеса явно има нещо специално, проблемът е, че не знам какво е то, иначе щях да го повторя и напиша още 10 такива.

>Тъй като киното е едно по-достъпно и масово изкуство, смятате ли, че то по някакъв начин измества театъра или театърът има особено място и то не може да бъде компенсирано?

   – Нищо не може да измести театъра, особено пък киното, защото той е живо случване. Имаш едни истински хора от плът и кръв, които разказват в реално време на други хора от плът и кръв някаква история и това е такова преживяване, което не може да се сравни с нищо друго. Има един друг драматург – Хуан Майорга – за когото театърът е като граждански събор, като конференция на граждани. Аз съм малко по-семпъл и казвам, че театърът е като бикоборството – опасно е, случват се непредвидени неща. Тази емоция на живото случване киното никога не може да я възпроизведе. И вече от техническа гледна точка театърът е царство на словото, а киното е царство на образа. В киното най-добрия диалог е този, който няма нужда да се пише, да се разработва, това съвсем не е така за театъра.


8. В този смисъл можем ли да кажем, че театърът е много повече живеене, отколкото случване?

   – В театъра има нещо като нека го наречем „свещенодействие“, нещата, които хората правят заедно както в религията се случват по един тържествен начин. То е нещо като празнуване. И това вълшебство, което се създава между едни хора, които се правят на други хора и публиката, вторият участник в уравнението, която ги гледа и им вярва, тя е отишла да им вярва, в това има нещо мистично. Затова, да, театърът наистина е повече живеене…

Жорди Галсеран през погледа на Йоана Русева

Жорди Галсеран през погледа на Йоана Русева

   Софийският международен литературен фестивал и ИК „Жанет 45″ представят днес, от 19:00 часа, в ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс (в подлеза на НДК срещу фонтана), книгата „Девет пиеси“ от Жорди Галсеран (преводът от каталонски е на Нева Мичева, оформлението е на Люба Халева)… В ДНК ще бъде представена и изложбата с плакатите-илюстрации на Люба Халева към „Девет пиеси“.

Коментарите са заключени.