Съществува ад,
прошепна ми една сенчеста фигура на улицата
в сумрака
по време на вечерната ми разходка.
Ами тогава какво ще кажете за рай,
със сигурност трябва да съществува,
щом и ада го има?
Никой не ми отговори.
Небето потъмня и звездите се пръснаха по него.
Исках да го открия и да попитам още нещо,
но моят човек леко подръпна каишката и ние
тръгнахме в друга посока.
Стихотворението е включено в книгата с поезия на Пейчо Кънев „Живо месо” (Издателство за поезия „Да“, декември 2015 г.).
