Оплаквачки на света…
Не ще ви стигнат сили
за поглъщането на натрапливото зло.
Ояждате се,
дебелеете
и тъпчете безспир
беззъбите усти.
Но няма край!..
Не свършва
и запълва всяка гънка
на лоената топка,
на вялия търбух.
Сократ
със мазнина налят.
Повръщането
не помага –
то само го подхранва
и възражда,
умножава
и
увеличава
Неговата мощ.
Вий
виете.
Като чакали
близо до морето,
като
погубени души
– изсъхнали върби
в корито на река,
превърната в пустиня.
Отмина
истинският плач
по автентичните страдания,
по песните
от газовата камера.
Високо е Тибет
и пясъкът е дълъг.
Пари
в пукнатините на петите,
все още живи,
но вече умъртвени
от спомените –
крави недоени на бъдещи мечти.
А вашето
е
вой!
И лъст!
И бяс!
И мъст!
И
гърчеща се лудост
страст неназована…
Вий
плачете.
О, оплаквачки на света,
ядете
прах и
шепот.
Криптомнезия.
Аломнезия.
Парамнезия.
Сънувах, Боже.
Във Великденската нощ
избухват сини
фойерверки,
а
краищата им са триумфално
златни.
И мълча.
Ваня Константинова в „Кръстопът“.
Ваня Константинова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата, издадена от „Пергамент“ и събрала поезията, прозата, критическите и есеистични етюди на Ваня Константинова – „Думи от другата улица” („Пергамент“, октомври 2015 г.).
