Каквото стана, станало е – отдавна още.
Четири тона смърт лежат на тревата,
а сухите сълзи живеят сред листата в хербария.
Каквото стана, ще остане с нас
и с нас ще расте и ще се смалява.
Но ние трябва да живеем,
казва ръждясващият кестен.
Ние трябва да живеем,
пее щурецът.
Ние трябва да живеем,
шепне палачът.
Превод от полски: Силвия Борисова
Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).
януари 7th, 2016 at 19:40
[…] Каквото стана […]