Адам Загаевски: Дом

Публикувано от на февруари 8, 2016 в 7:00 am.


Гледах дома, в който порасна косата ми
и падна първият отрязан нокът
По стълбите преминаваха рояците мои сънища
Покъщнината гореше
В градината от черните лехи изгряваше слънцето
От прозорците изскачаха съседите
вместо да паднат се вдигаха на възбог
Отговаряха полугласно на въпросите
но не се кланяха взаимно
От гардеробите изскачаха катерици
На покрива се бяха събрали всички домашни животни
и след миг щяха да се озоват още по-високо
Плъховете мереха роклите на сестрите ми
и танцуваха, хванати за ръце
Буквите излизаха от книгите и набъбваха като тесто
Пружините на часовниците пееха стари песни
Най-сетне двете световни войни бяха започнали от началото


Превод от полски: Силвия Борисова


Загаевски   Адам Загаевски в „Кръстопът”.


   Публикацията в „Кръстопът” е от книгата ”невидима ръка” („Издателство за поезия „Да”, София, 2015 г., подбор и превод – Силвия Борисова).

Коментарите са заключени.