Докато копая гроб
за старото женско куче,
пара се носи от земята
при всеки дъх.
Тук почвата
е песъчлива,
рохкава даже през зимата.
Ние всички имаме множество тела,
лесни за погребване.
Зад нас
годините една в друга се трият
и въздишат
сред върховете на боровете.
Единствено снегът, който пада,
не познава
тежестта на костите.
Стихотворението е включено в издадената от Издателство „Фрост“ (май, 2015 г.), в превод на Благовест Петров (и с оформлението на Иво Рафаилов), книга на Том Хенън „Мрак обгръща всичко“.
януари 8th, 2016 at 9:19
[…] В снежната гора […]