***
нагоре, нагоре, нагоре
до изядените нокти на ръцете
до краищата изпохапани
на плитките
до музиката, мачкана от нас
с цялата онази малко смешна мъка
на подрастващи момчета и момичета
размърдваме си костите,
наместваме си китките и ставите –
светът е полутон
светът е полунощ
и полуревност
наполовина смърт
и обич наполовина
основното спасение намираме във разни
вехти банди (един Елин така разправяше)
спасението са още чужди думи
рецитации
заграждания, задушавания във фразите на другите
в абзаците, стила и смисъла на по-големите
(а правото да носим гордо
на челата си
какви сме малки
какви сме ниски, непораснали, наивни
кога ще изтече туй право?
кога ще се изгуби, ще го изядем, ще си опростим
единствената младост
вината наша стиснала ни здраво шиите)
нагоре, нагоре, нагоре
ей там се вижда дъно
и там, наместо слънце, някакви медузи
и водорасли някакви (съвсем лилави)
нагоре
още малко
нагоре
до първата ни глътка въздух
до първото признание за
ревност, обич, смърт
и нощ
и тон
