но
остава
при теб и
остава
същата
бавно разлистваща се
носи прахта си
красиво
като твърди корици
на тефтер
с аромат към който се привързваш
тъгата те кара да си записваш
да забелязваш
и да водиш двойнствен живот
да познаваш навиците си и да подбираш
мислите си
тъгата е естетика
като бавна прегръдка в непознат град
и спокоен ден след спокойна вечер
защо гладувам за светлина
когато
намирам очертанията на живота си
бавно в тъмното.
януари 8th, 2016 at 9:20
[…] тъгата сменя сезони Ваня Константинова: […]