Мажанна Келар: *** (Когато…)

Публикувано от на януари 7, 2016 в 11:10 am.


* * *

Когато най-сетне хлъзгащият се по склона разрушително-кален поток
разкъса този алувиален слой, живота, и ни смеси с глината и камъните,

ще те позная по корена, по ситната ръжда върху тенекийката на перест лист.
Ще те позная по семето и листните рани,
по защитната люспа на зимуващата пъпка –
ще те целувам
с устни от пръст.

Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.



Мажанна Келар  




  Мажанна Келар в „Кръстопът“.

1 коментар за “Мажанна Келар: *** (Когато…)”