* * *
Когато най-сетне хлъзгащият се по склона разрушително-кален поток
разкъса този алувиален слой, живота, и ни смеси с глината и камъните,
ще те позная по корена, по ситната ръжда върху тенекийката на перест лист.
Ще те позная по семето и листните рани,
по защитната люспа на зимуващата пъпка –
ще те целувам
с устни от пръст.
Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.
януари 7th, 2016 at 19:42
[…] *** (Когато…) […]