торфището на есента – все по-късото дишане на тополите, елшите
сиви; сгърчва се светлината, бледи бонсаи,
вкопчени в бързея на пладнето;
вятърът докосва тлеещата шума,
дребните листа, изгубени в рулото
на метална мрежа, сякаш мълчаливо подбираше думите
на чужд език, усещайки
удебеляването на нервите, издълбани срички
под скрежа.
Мажанна Келар в „Кръстопът“.
Преводът е на Лъчезар Селяшки. Стихотворението е включено в издадената от „Фабер“ книга с поезия на Мажанна Келар „Първоматерия / Materia Prima“.