Можеш ли да си представиш
най-грозното нещо? Най-грозното
в целия свят. Нещо. Например
глад. Или подлез. Стая в лош хотел
и песента на плъховете в пода,
тактуването на опашките.
Дебели, люспести камшици,
които болят.
Още по-грозно. Например
проститутка на 63 години.
Или пък безцветна старица,
наведена като трудна
за изписване буква.
Бабичка без лице, която
си мисли, че продава цветя,
но в ръката ѝ (цялата на петна)
няма нищо.
Нищо от това
не е най-грозното.
Нищо не е
в сравнение с другото:
Угризението,
Което Предшества Постъпката!
Представи си го спряло
на твоя етаж: пренебрегнало цялата
пролет, То чака единствено теб
Заключи ли два пъти?
Няма значение.
Угризението,
Което Предшества Постъпката,
идва.
През пощенската кутия,
през процепа, през балкона.
Ти нямаш толкова ключове, ти
нямаш вече посоки, нито билети
за другаде.
Угризението е наясно,
че ти го изпитваш. Ето го,
седнало в просторния хол
на апартамента ти. Толкова.
Въздухът спира да излиза
от ноздрите. То е вече до теб,
твърде близо. Надвесва се над
твоя рохкав череп на поет,
отваря бавно уста и те пита:
имаш ли една цигара?
Иван Ланджев в „Кръстопът“.
Иван Ланджев в DICTUM.
Стихотворението е от книгата с поезия на Иван Ланджев „Ние според мансардата” („Жанет 45“), която бе отличена с „Национална литературна награда „Памет“ (в Година втора – годината на Георги Рупчев)“ за книга с поезия, издадена през 2014 година.
