При някои
вкусът идва така просто, .
от повечето
си тръгва просто така. .
Несигурен като река.
Несигурен като ръка,
която знае, че не бива,
но и тая нощ се свива
на юмрук, готов да спори
със стъкла, стени, авторитети,
да доказва
колко важни
са поетите.
Опитай се да нямаш много общо с тях.
Това, което смятат арогантност,
е смехът на увереността ти.
Наклони я леко като шапка,
показвай я пред гости.
Просто така. Или така просто.
Безсънието не е старомодно.
Ти не си даваш сметка – нощем
си нащрек за най-естествения шум,
когато
тънката износена игла надраска
хубавата част от плочата.
Всеобщата балада се разсипва.
Моментът винаги съдържа поражение
и този не е по-различен. Сега забележи:
дори ъглите в стаята отказват
да са ти приятели. Моментът
винаги съдържа поражение
и страх, че ще се уталожим.
Да, ние рано ще се уталожим
Защо ти е изобщо да заспиваш?
Сутрин си провалът в огледалото
и можеш да си сигурен, че ти отива.
Иван Ланджев в „Кръстопът“.
Иван Ланджев в DICTUM.
Стихотворението е от книгата с поезия на Иван Ланджев „Ние според мансардата” („Жанет 45“), която бе отличена с „Национална литературна награда „Памет“ (в Година втора – годината на Георги Рупчев)“ за книга с поезия, издадена през 2014 година.
