Иван Ланджев: Лекции по естетика при неочаквани случаи

Публикувано от на октомври 21, 2015 в 11:41 am.


При някои
вкусът идва така просто, .
от повечето
си тръгва просто така. .
Несигурен като река.
Несигурен като ръка,
която знае, че не бива,
но и тая нощ се свива
на юмрук, готов да спори
със стъкла, стени, авторитети,
да доказва
                  колко важни
                                    са поетите.

Опитай се да нямаш много общо с тях.

Това, което смятат арогантност,
е смехът на увереността ти.
Наклони я леко като шапка,
показвай я пред гости.
Просто така. Или така просто.

Безсънието не е старомодно.
Ти не си даваш сметка – нощем
си нащрек за най-естествения шум,
когато
тънката износена игла надраска
хубавата част от плочата.
Всеобщата балада се разсипва.
Моментът винаги съдържа поражение
и този не е по-различен. Сега забележи:
дори ъглите в стаята отказват
да са ти приятели. Моментът
винаги съдържа поражение
и страх, че ще се уталожим.

Да, ние рано ще се уталожим

Защо ти е изобщо да заспиваш?
Сутрин си провалът в огледалото
и можеш да си сигурен, че ти отива.



Иван Ланджев



   Иван Ланджев в „Кръстопът“.
   Иван Ланджев в DICTUM.

Стихотворението е от книгата с поезия на Иван Ланджев „Ние според мансардата” („Жанет 45″), която бе отличена с „Национална литературна награда „Памет“ (в Година втора – годината на Георги Рупчев)“ за книга с поезия, издадена през 2014 година.

Коментарите са заключени.