И през 2015 година събитията „Слънцестоене“ – лятното и зимното – бяха литературните събития, които бяха най-наясно със себе си, със собственото си осмисляне, с посланията, които искат да изпратят, с онова общо движение на духа между паметта и надеждата, което пре(д)начертава вектора да светлината и смисъла…
Предлагаме ви последната част от документалния аудиозапис от зимното „Слънцестоене“ – тази част, в която ще чуете деветимата автори, които в първия час на събитието слушахме като „гласове на паметта“, четящи стихове на Константин Павлов, Марина Томова и Биньо Иванов, ще ги чуете вече като автори със своя биография и лице. В края на документалния запис, вярваме ще разпознаете и други думи… отново думи за споделянето на смисъл и посока (за хоризонт – висок, светло смислен и топъл)…
В аудиозаписа (първите и последните думи в който са на Валентин Дишев) можете да чуете Антонина Георгиева, Георги Гаврилов, Елица Кирилова, Иван С. Вълев, Стефани Гончарова, Теодора Лалова, Христо Мухтанов, Анна Лазарова и Ренета Бакалова.
(Още за това защо „Гласове на паметта и надеждата“ можете да разберете сами, ако последвате следващия хиперлинк и прочетете, видите, и чуете всичко, свързано със събитието „Слънцестоене” – 4. В „Кръстопът“ можете и да научите още за вече двегодишната история на тези събития)
януари 7th, 2016 at 19:43
[…] • За паметта и надеждата […]